Как Европа, средните сили и Африка могат да изградят нов либерален ред

Изправен пред безсрамната агресия на американската мощ, Европейският съюз трябва, заедно със средните сили и най-вече с африканския континент, да създаде нова ос на необвързаност. Това твърди основателят на "Кръгът за геополитическа Европа" Леонар Лифар, в материал за френския вестник L'Express.

Форумът в Давос през 2026 г. ще остане символ на края на една ера, за чието изграждане той помогна : тази на глобализирания homo economicus, този вече анахроничен "човек от Давос". В продължение на тридесет години европейците вярваха, че светът може да се управлява от неутрални правила и транснационални експерти в рамките на глобална технокрация.

Но това, което преживяваме, не е просто изчезване на експертните знания; това е "генетична мутация", по думите на историка Лоренцо Кастелани: краят на универсалната технокрация в полза на възхода на имперската технокрация.

Тази мечта за техническо управление на световните дела се срива пред бруталното завръщане на политиката, където технократичният инструмент вече не служи за хармонизиране на обмена, а за обслужване на силата на една доминираща империя. Преминаваме от свят, в който правилата би трябвало да предшестват властта, към свят, в който властта открито диктува правилата, превръщайки техническата експертиза в обикновен инструмент за хегемонно утвърждаване на държавите.

Тази промяна прави остарял подхода, който разглежда свързаността и потоците като гаранции за стабилност. Днес инфраструктурите, които ни свързват (цифрови мрежи, подводни кабели или платежни системи), са се превърнали в инструменти за постоянна враждебност. Това е, което Марк Галеоти нарича "арсенализация на всичко": в един взаимосвързан свят всяка връзка е потенциална уязвимост. Нашите инфраструктури сега са обърнати срещу нас.

Необходимостта от двойно отстъпление

Изправен пред американския техноимпериализъм, безпокойството вече е осезаемо на най-високите нива на Европейския съюз. Под натиска на новата доктрина за ограничен суверенитет, наложена от Вашингтон, НАТО рискува да се трансформира в съвременна версия на Варшавския договор, на който Европа би била основният подчинен.

Внезапното напускане на Кристин Лагард на официална вечеря в Давос, провокирано от агресивните забележки на американски висш служител, и отказът на белгийския премиер Барт де Вевер да признае съдбата на "унижен роб" илюстрират продължаващия разрив.

Според последното европейско проучване на общественото мнение абсолютното мнозинство (51%) смята Доналд Тръмп за "враг" на Европа. Следователно, смекчаването на риска вече не трябва да бъде просто защитна реакция срещу Китай, а целенасочен акт на независимост, прилаган с еднаква строгост и към двата гиганта. Вашингтон и Пекин, макар и под различнa формa, следват една и съща логика: превръщане на взаимозависимостта в лост за принуда.

Отхвърлянето на сътрудничеството с американския съюзник в енергетиката, финансите и управлението на данните стана толкова жизненоважно, колкото и разбиването на монопола на Китай върху критичните метали и преходните технологии.

Мултилатерализмът и африканският завой

Докато изкушението за аморална дипломатическа рамка може да е привлекателно за някои средни сили, отстъплението единствено от националните интереси е капан. Без система от минимални правила, автономността на действието е просто илюзия, която изчезва пред грубата сила и принудителната мощ на големите сили. Ролята на Европа трябва да бъде да изгради нова ос на необвързаност, чиято сила се крие в придържането ѝ към обновен либерален ред, надежден, защото е защитен от полюс на автономна власт, от Бразилия до Индонезия, и заинтересован да зачита суверенитета на всяка нация, без лицемерието на предишната епоха.

Това преосмисляне на мултилатерализма намира своето естествено продължение в прагматично партньорство с Африка. Повечето африкански и европейски правителства са ангажирани с мултилатерализма, убедени, че тази система остава най-добрата защита срещу произволните действия на големите сили.

Днес Европа страда от налагането на високи ESG стандарти (бел. ред: екологични, социални и управленски критерии) и бюрокрация, което забавя изпълнението на големи инфраструктурни проекти, възпрепятствайки истинските партньорства за съвместно създаване. Чрез съгласуване на нашите стратегии, ние трябва да пренасочим критични ресурси директно към африканска земя, насърчавайки споделения технологичен прогрес.

Тази амбиция се основава на безпрецедентен човешки капитал, защото до 2030 г. повече от 40% от младежите в света ще бъдат африканци, превръщайки се в бъдещия двигател на иновациите и глобалните потребителски пазари. Чрез улесняване на мобилизирането на вътрешен капитал и намаляване на риска от стратегически инвестиции, Европейският съюз може да изгради ос на стабилност, способна да противостои на глобалната фрагментация. Приемайки това споделяне на власт и ценности, Европа вече няма да се задоволява само с регулации.

Тя ще се превърне в архитект на многополюсен ред, където върховенството на закона най-накрая ще защити народите от алчността на империите. Изборът вече е ясен: да упорства в нормативно подчинение, обричайки се на забрава, или да претърпи загуба на власт и отново да се превърне в архитект на свободния свят.